Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката
(нали така залъгвали са някога децата).
На мен ми трябва само малко, колкото
една усмивка донесена от топъл вятър,
една надежда зад ъгъла надничаща
или листо от жълтото на златна есен,
бяла птица, кацнала навън на жицата
или стиха от незвучала дълго песен.
Несбъднатост да гложди дълго в мен,
от сън по теб задъхано да ме събуди,
да видя, че отново може да изгрее ден,
когато досънувала съм всичките ти думи...
Когато досънувам
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109051407768
Свидетельство о публикации №109051407768
Рецензии
вълшебни стихове...
и болка и тъга...и надежда...
прекрасна си, мила Ани.
с обич, за теб.
Мария Магдалена Костадинова 22.05.2009 16:15 • Заявить о нарушении
и болка и тъга...и надежда...
прекрасна си, мила Ани.
с обич, за теб.
Мария Магдалена Костадинова 22.05.2009 16:15 • Заявить о нарушении