Ще оставя на хората мойто изкуство,
ще оставя на хората мойте цветя,
може би, неразбрани и моите чувства,
ако мен ненадейно споходи смъртта.
В самотата ще схлупя очите си тъжни,
през тунела ще мина отново сама.
Светлините далечни не ще ме излъжат,
ще се връщам понякога у дома.
Ще се връщам в нощите, в студеното утро...
Теб ще търся сред мойте цветя...
После нейде в отвъдното пак ще се лутам.
Ден да дойде да се преродя...
Пак да бъда до теб с наште грижи безкрайни
със неземни и земни чада.
Да споделям със теб мойте мънички тайни.
Да се радваме заедно на света.
Утешение - Ще оставя на хората...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051307943
Свидетельство о публикации №109051307943
Рецензии