Свечки любви

Наша Жизнь на Корабль времени...
Как быстро, чаще впрягаем ветра!
В гребенках волны стонем сломлены
осознавая, что театр движется, зря...

Сцена, так быстро вертится, жаль...
Ошибаемся новых ролях в мщении...
Молча покушаем мы хлеба и соль..
по времени мертвых волнениях...

Так плывем уж...как удавчики мы...
В моря Жизни плывем, так бурное...
Осознавая, что пыль, в эти волны.
Только руку в руку моря лазурное...

согреть друг-другу в мгновениях
быть в ловушки крысы голодные
если в самым себе нет терпении
выполнить свою роль призваниях...

Рыбка золотая выполнять желания!
Пусть струны Арфы в души звенит
Желаю тебя счастливое плавание...
Зажигать свечки - с Любви жить!!!

***
ФАКЕЛ ОТ ЛЮБОВ

Цял живот на Кораба на времето как
непрекъснато пришпорваме вятъра!
по гребените на вълните стенем пак,
но осъзнаваме подвижен е театъра....

Сцената тъй бързо се върти напук....
Все нови роли, стари прегрешения...
Понякога мълчим...на хляб и лук,
по времето на мъртвите вълнения...

Да..всъщност ние си пътуваме така
като удавниците хванали сламката,
но в миг ни стопля дружеска ръка....
да осъзнаем - това ни е примамката

мишлета гладни хванати в капана
на болката.. и се самонараняваме....
Златна рибка кога ли ще хванем?
Желая ти едно Щастливо плаване!

По гребените на житейските вълни!
Усмихвай се, театърът е виртуален....
В платната житейски арфа да звъни
В душата Факел от Любов запален!!!