Не плачи с пресъхнали сълзи.
Всеки носи своята пустиня,
от която само пари и тежи
всяка нощ осъмнала във синьо.
В утрото тогава все е пусто
и бордюрът има остри ръбове,
вятърът фучи и сякаш късно е,
да отвориш всичките си кръгове.
А сърцето свито е в юмруче,
струва ти се, че дори не бие
и копнееш някой бистър ручей
в него и като живеца да попие.
Не плачи! Самотата е с лице
в скитник, търсещ своя дъжд.
До мига докоснат той ще спре.
Само миг е той и винаги е къс.
Виж, оазисите в него са мираж.
Пясъка остава дълго във очите
и твоят, моят, даже всеки страх
все гнезди на края на мечтите.
Самотата е с лице на скитник
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109051201219
Свидетельство о публикации №109051201219
Рецензии
как да не се повтарям...
като пишеш все по-хубаво и по-хубаво...един от най-красивите ти стихове.
прегръщам те, с обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 12.05.2009 14:46 • Заявить о нарушении
като пишеш все по-хубаво и по-хубаво...един от най-красивите ти стихове.
прегръщам те, с обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 12.05.2009 14:46 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.