Песен на душата - Прегръщам полята...

Прегръщам полята безкрайни край мен,
облечени в златна премяна,
звъни във сърцето ми юлския ден
и пак съм щастлива, засмяна.

И клас подир клас галя с нежност в захлас,
зрънцата златисти целувам
и сякаш дочувам от нивата глас,
на слънцето песните чувам.

И струва ми се, че небето звъни
и нещо вълшебно се случва,
прииждат към мен от различни страни
сребристите пеещи ручеи.


Рецензии