Майчице мила, защо ме напусна?
Грях ли аз сторих?
Лоша ли бях?
Шепнеха името ми твойте устни...
Майчице, бързах, но пак не успях.
Падна стрелката.
Нощта се разклати...
Стреснах се, майко.
Помислих за теб...
Колко е тъжна без тебе зората.
Тъжен ще бъде и новият ден.
Нощем и денем за тебе все мисля...
Тъй съм самотна без тебе сега.
Прошка от теб не успях да поискам
и да се стопля от твойта ръка.
Как ли сега в този свят ще живея?
Кой ще ме сгрее в самотния час?
Кой ще запита, защо не се смея?
Кой ще ме вика със топлия глас?
Майчице мила, защо ме напусна?
Птица ранена е мойто сърце.
Стене сърцето
трептят мойте устни,
тръпнат от мъката мойте ръце.
Майчице мила, прости ми, прости ми!
Майчице мила, прости, не успях...
А над Земята небето е синьо...
Твойта звездичка в небето изгря.
Майчице мила, защо ме напусна...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051104625
Свидетельство о публикации №109051104625
Рецензии