Вървя по пътя, ето виждам, плаче
една брезичка спънала се там,
а покрай нея бърз живота крачи,
защо ли е самотна тя, не знам!...
Поиска ми се аз да я запитам
защо е тъжна в този хубав ден,
каква ли мъка тя сега изпитва,
защо ме гледа с поглед уморен.
И стори ми се, тя прошепна тихо,
потръпвайки със леките листа:
"Студено е и близо няма никой
от моите сестрички, от рода"...
Но аз прегърнах нежната брезичка,
въздъхнах аз и пак въздъхна тя...
Отрони вмиг поредната сълзичка,
зашепна весело със своите листа...
Прегръдка - Вървя по пътя...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051104389
Свидетельство о публикации №109051104389
Рецензии