Не заваля у мен.
И не изтри следите.
(Очакваше го сухата душа…)
Нататък сви. И спря в очите ти.
Отмина ме. За днес
дъжда…
Нататък…
В теб се наваля пороят.
(Как бърза сивата вода…)
Помита цветове. И в зноя
оставя кал. И самота…
Такива думи търсех…Жадни.
Като нечакан летен дъжд.
А то – пустиня…кръг отворен.
(Дано ме завали веднъж…)
Молитва е. Живее помежду ни.
Като забравена следа.
Осъмналите нощни думи
са само спомен за дъжда.
Дано ни прекоси небето.
И рукне младата вода.
Аз чакам тук. От цяла вечност.
А то – при тебе наваля…
А то...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109051103875
Свидетельство о публикации №109051103875
Рецензии