Ти си отиде.
Слънцето се скри.
И облаците сиви изпълзяха.
И да се стопля не успях дори,
над мене те отново се надсмяха...
Изсипаха в нощта пороен дъжд.
И капките му бяха тъй студени.
Нахвърлиха се всички изведнаж
на раменете ми незащитени.
Подслон потърсих.
Но къде ли бях?!
Нито дърво до мен и нито покрив.
И само чувах ироничен смях...
Дъждът потъна в помътнели локви...
Ти си отиде...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051002471
Свидетельство о публикации №109051002471
Рецензии