Полъхна палавият,
топлият ветрец,
Земята с нежност той погъделичка.
На мене ми се стори,
че щурец
от близката ливада се провикна,
че будните тревички
под снега
размърдаха
зелените стрелички,
че се събуди бистрата река
и се затича
заедно със всички...
Те бързаха напред,
към пролетта,
стопяваха снежинките студени,
летяха лудо,
сякаш през глава,
щастливи,
ведри,
малко уморени.
Това бе мигновение едно
така красиво,
ярко през декември...
На времето -
невидимо звено...
Едно жадувано
годишно сладко време...
Сънуван полъх - Полъхна палавият...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051002057
Свидетельство о публикации №109051002057
Рецензии