Отново февруари се намръщи,
засипа в сняг смълчаните поля.
И побеляха сглъхналите къщи
и нашата градина побеля.
Защо се сърдиш, Сечко мил, на мене?
Защо пристигна с вихри призори?
Виж, подраниха стръкчета зелени
под шумата на сънните гори!...
Не чу ли звън на весело кокиче,
което се събуди сутринта,
което с ручея и с песни птичи
възкликна:" Хора, иде пролетта!"
Февруари - Отново февруари се намръщи...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051001977
Свидетельство о публикации №109051001977
Рецензии