Те бяха неразделни със войника.
Събуждаха се, тръгваха на бой
и в сянката на стара трепетлика
намираха за кратък сън покой.
Войнишкият шинел сега възпявам,
създаден в неспокойни бойни дни
и него със героите сравнявам,
превзели долини и планини.
Той мина през окопи и огньове,
на прах и на барут мирише той.
Стои на закачалката отново.
Отдъхва умореният герой.
Войнишкият шинел
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109050902660
Свидетельство о публикации №109050902660
Рецензии