Неочаквано всичко се свършва...
Две-три думи обидни. Тъга...
И усещаш болезнени тръпки
как обземат и твойта снага...
Искаш всичко да спреш, но е късно;
там, зад ъгъла, другата бди.
И дъждовните капки поръсват...
Заличават те твойте следи.
Но остава едничка надежда:
че на залеза тих в старини
ще си спомни той с трепет и нежност
твойто име и вашите дни...
14.11.1984 г.
Трепетна надежда - Неочаквано всичко...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109050806819
Свидетельство о публикации №109050806819
Рецензии