Понякога, когато си самотен,
едно врабченце мъничко дори
на твоята тераса сива мокра
е годно радост да ти сътвори.
И затова, когато се събудиш,
полекичка пердето открехни,
та първия си гост да не отпъдиш,
и с нежност към врабчето погледни.
Събира то последните трохички,
потръпват крехки сивички крилца.
Преди да отлети при теб наднича
и ти оставя няколко перца.
.........................
Това е нещо, като топъл поздрав...
И вмиг изчезва твойта самота.
14.11.1984 г.
Съвет - Понякога, когато си...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109050806738
Свидетельство о публикации №109050806738
Рецензии