Студеният вятър -
февруарски вятър
връхлетя върху мислите ми,
разлюля
и изскубна с корен
нелепите,
трезвостта остави
над живота да бди.
Укроти той огъня,
превръщащ душата ми
в плазма.
Разкъсах оковите,
стягащи мен.
Въздъхнах дълбоко,
А душата ми
скри в свойта пазва
няколко струйки от вятъра,
за да има с какво да раздухва мислите
в някой задушен ден...
Всичко изглеждаше другояче:
изчезна фантазията,
остана реалността.
И, като извор,
въздухът стана прозрачен.
Новостта ме омайваше.
Не вървях,
не летях аз,
а плувах по въздуха,
като в безтегловността.
05.02.1975 г.
Отрезвяване - Студеният вятър...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109050806354
Свидетельство о публикации №109050806354
Рецензии