Настлани със земя
са твоите дни.
Откъснати в такава бедност, боже…
Изкормените къшли
и гори
на кой ли големец
съня тревожат…
Народът пие евтино вино.
Брадясал, с извехтели дрехи.
Живот на вересия
от една
отминала през бурите легенда.
Осъмнали по кръчмите слова
в окръглените погледи ветреят.
Такава страшна самота
от твоето лице едрее…
Потулен кът си в моята страна.
Заспиваш с топлата надежда,
че никой пухкав депутат
богатствата ти не изцежда.
Изгубени по мрака на деня,
лицата привечер светлеят.
Окъпани от доброта
са хората у теб родени.
Аз зная, ще си жива там-
сред тъжните очи на тези люде.
Ех ти, народ- с тегло честит…
Ех ти , народ- за век отруден…
Сакар
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109050803103
Свидетельство о публикации №109050803103
Рецензии