Ехтяха залпове във дни далечни,
но още чувам трясъка над мен.
Куршумен дъжд тогава ни попречи
да срещнем с песен този юнски ден.
Стариците, жените и децата
оставяха любимите места.
И мигом опустяваха селата,
и хората потъваха в нощта...
Потегли влакът с детската градина.
А имаше сред нас едно момче.
Наричахме го ние "Буратино"
за звънкото му тъничко гласче.
Тревога ненадейна. Влакът спира.
В окопите, залегнали, мълчим.
И сякаш огън-змей край нас извира,
изчезва хоризонта в лепкав дим...
А после - тишина гнетяща, страшна.
А после - вик на ужас, и в дима -
на Буратино шапчицата прашна
със капки кръв, останала сама...
1979 г.
Буратино
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109050801883
Свидетельство о публикации №109050801883
Рецензии