Тиха вечер спуска се над мене.
Жълтото забравено градче
пак във сън потъва уморено
с песента на малкото щурче.
Мигат уморените прозорци,
тежко диша синята гора.
Шепнешком потоците говорят,
Викат ме към новата зора.
Клепките, сънливо натежали.
Мислите не искат да заспят,
затова те бродят незаспали,
като птици все към теб летят.
Ще ли те съня ти да пропъдят?
Буден ли си още, сам ли си?
Може би сънят не е разпръснал
в тишината своите коси?!
Ако те намерят още буден,
ти не ги отпъждай, не гони!
Пътят им към теб е много труден...
Сутринта при мене ги върни.
18.06.1974 г.
Тиха вечер спуска се... - санаторна вечер
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109050706179
Свидетельство о публикации №109050706179
Рецензии