Рана е утрото.
Рана.
Рана…
Къс избледнял циклостил.
Мръсна от болка
болнична марля.
Хрип във съня на препил.
Топла превръзка
от улична памет
с дъх на събудена жар.
Рана е утрото.
Рана, забравена
да преболи. Във нощта.
Капе в наздравици,
спрели сред фотото –
сянка от минали дни.
Рана е утрото – съхне в окото.
Някак да преболи…
……
Рана бе…утрото.
Топла.
Отворена.
Или един апостроф.
В който , осъмнали с теб,
преговаряхме
нощната ежелюбов…
рана
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109050702586
Свидетельство о публикации №109050702586
Рецензии