дъжд

Пролет.
Тъмно.
И вали.
От 7.
В тялото
подгизнало
на мрака.
С думи
някой пълни
драскотините
от лицето на луната.

В чантата си крие път.
И песен.
И забравен сърп
от чуждо лято.
Пролет.
Тъмно…
Как вали без тебе.
В тялото,
подгизнало.
От чакане…


Рецензии