Благодаря ти, че съм прокълнат.
Със теб…И ден, и нощ
в душата си те нося.
Стена на моите грехове.
Или на моите въпроси…
Ти знаеш – не изпитвам страх.
Без дати в мен са всички календари.
Разделяй…Направи на прах…
Или на пепел.
Спомени. И вяра.
Към теб отвежда всеки път.
Преполовявам твоето тяло.
Далече, в утрешната смърт,
за мене
ти ще си безкраят…
Благодаря ти, че ме прокълна
с измамното чистилище на думите.
Изчезвам с тях. В една зора.
Или прохождам.
В новолуния…
Но винаги ще бъда в теб.
Неделната ти сянка тъй облякъл.
Готов за делничния словоред.
И утрешната смърт на самотата…
стена
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109050202838
Свидетельство о публикации №109050202838
Рецензии