"Белег по рождение
е тази нощ,
останала сама
в очите ти."
П. Парнарев
Белезите –
с тях се раждаме
и стъпваме във всичките им стъпки.
След всяка болка
открие ли ни светлината,
се прераждаме
и дозашиваме във тишината
старите си кръпки.
Белезите –
скрите са в очите,
чакат мълком нощите си да заплачат.
Солено е след тях
и всяко утро
начало е на сивото във дните,
а те са сянката
и все отляво крачат.
Белезите –
носим ги в годините,
извиват в самотата всичките ни пръсти
като клеймо
или прозряна мъдрост.
Те са синините
във всичките ни есени
и всичките ни думи късни.
Белязани
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109042906749
Свидетельство о публикации №109042906749
Рецензии
как си го написала само...точно и така мъдро...
особено финалът...нямам думи...
прегръщам те, с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 07.05.2009 11:47 • Заявить о нарушении
особено финалът...нямам думи...
прегръщам те, с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 07.05.2009 11:47 • Заявить о нарушении