Все по-дълбоко,
по-дълбоко…
По –дълбоко.
С премръзнали пръсти
разделям съня си.
В него ще хвърля
на деня белезниците.
И ехидния смях
от една стара ризница.
Все по-дълбоко…Изтеглям нагоре
парчетата болка,
напразно говорене,
остатъка думи,
спестени навремето.
Ръждясали. Груби.
Без тяло и корени…
Настръхнали буци,
препречили дъното…Все по-дълбоко…
И все на разсъмване.
До първата глътка е спряло времето.
Оттатък извора. Прелива. В тъмното…
Дълбая…По долния път
дали ще се върна…
Където олеква душата от дългото скитане.
И ляга на дъното – пъстра талига обърната.
Пълна с минали дни.
Или пълна с Отвъдното…
пантомима
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109042902738
Свидетельство о публикации №109042902738
Рецензии