Харковска обич 2

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков




-Точно в пет!-каза ми тихо.

Час по-рано пристигнах...

Да губя се уморих...

В света на болката и на фалша...Сили не стигнаха...

          Аз стоях сама под дъжда...

 

Ноември тихо заплака...

"Сумска" е цялата в киша...

Няма край ни дъжда, ни безкрайното чакане...

И не мога да дишам...

        Исках само да бъда заедно с теб...

 

Милиони звезди

над нас разсипал е Харков.

Дъждът е от моите очи,

през разходката в парка...

    Ти ми рецитира стихове за обич...

 

От големите градове

ний сме прелетни птици...

МегаОбич, къде

се изгуби в ресниците?!

   Ние се разделихме, но сърцето още чака...


Рецензии