Харковска обич 2
-Точно в пет!-каза ми тихо.
Час по-рано пристигнах...
Да губя се уморих...
В света на болката и на фалша...Сили не стигнаха...
Аз стоях сама под дъжда...
Ноември тихо заплака...
"Сумска" е цялата в киша...
Няма край ни дъжда, ни безкрайното чакане...
И не мога да дишам...
Исках само да бъда заедно с теб...
Милиони звезди
над нас разсипал е Харков.
Дъждът е от моите очи,
през разходката в парка...
Ти ми рецитира стихове за обич...
От големите градове
ний сме прелетни птици...
МегаОбич, къде
се изгуби в ресниците?!
Ние се разделихме, но сърцето още чака...
Свидетельство о публикации №109042504645