Харковска обич

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков




В Харков отново ранна е есен.

Бродя по "Сумска", както преди.

Слънчев вятър ласкаво е понесъл

призрака на надеждата. С листата върви.

Не търся, не искам нашата среща

ни в кафенета, ни в замислените таверни.

Бавничко, тихо спуска се вечер.

Няма Любов...Ни Надежда...Ни Вяра...

 

Моя Харковска обич...

Жълтият шепот на премръзналите листа...

Моя Харковска обич...

Нежни думи от забравените писма...

Като змия се е плъзнала "Сумска"...

Светкат витрините, като стомана...

Моя Харковска обич,

за нищо на света, при теб не оставам!

 

На сън, да летя, ще престана.

Светът се оказа не толкова тесен.

В уюта на нощните ресторанти,

за нашата песен, няма:"Възкресе!"

Като последно докосване

вятърът нежно устните гали...

Беше миг, а помня те високосно...

Тази нощ те оставям...

 

Тази Харковска обич

Ту боли...Ту тъгува...Преминалото...

Само градът ме спасява отново

и помага с вечерната пелерина.

Тази Харковска обич.

Уж септември, а мирише на Пролет.

Тази Харковска обич.

Ще те търся отново за полет...