Само това да си спомня,
тогава…когато
погледът побелее.
И в онова ничие
земно лято
тръгне
по пътя надолу
върбата…
Само това – преди бялото
да засипе на дните ми
стрехите.
И преди да притихне света
във душата зелена
на цветето…
И преди да потегли реката.
По тъмно. Сама. Към лицето ми.
Бяла. Стъклена. С късче лед.
От съня под сърцето…
рисунка по памет
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109042104552
Свидетельство о публикации №109042104552
Рецензии