Остана само тишината…
Изгубиха се сенките
и гласовете на щурците.
Не ме докосва с рамо
вятъра.
Нито добрия. Нито лошия…
А беше с мирис на иглика
лятото. Най-синьото…
най – приказното лято.
Без дъх потичат в мене
дните му. Като лица покрай ограда…
Обръщам поглед,
а назад е пясък.
Ни звук, ни шепот
на дъбрава.
Съвсем като насън, при никого,
следата на деня ме отминава…
Мълчат стените,
а сред сенките
живеят скрити южни нощи.
Убежища за всички спомени.
И на добрите.
И на лошите…
сетивно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109041902391
Свидетельство о публикации №109041902391
Рецензии