Има друг някой
във тази душа.
Оцелял от следата на времето.
Денем тича, щом тръгна.
Нощем сяда, щом спра.
И занича от упор. В лицето…
Цял настръхнал, души ме…
Как дебне в нощта
някак мислите в мен
да си скрие.
И тогава, надянал една суета,
с костелива ръка в мене пие…
Двама пак се изправяме…
аз и страха. И растат оживели заканите.
В разделени реки. Или късни ята.
В недокоснати живи длани.
Помежду ни застанала
се протяга смъртта.
Като знак за едно обещание.
страх
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109041902383
Свидетельство о публикации №109041902383
Рецензии