Дебне някой в очите –
невидим, нечут.
Като сън, изпълзял
от дълбокото.
Цяла вечност в душата вали.
И дъждът е изтрил
на лицата посоките…
Бял и праведен сякаш,
къса вени студа.
И животът потича. Нанякъде.
Странник ( тъмен,отречен…И зъл.
За света) в мен
повлича крака самотата…
В този мрак е мастилото…Зная.
Пълзи. По ръцете ми.
В сянка от вярата.
А отнякъде , сприхав
и цял във сълзи,
е доприпкал за пролет
вятърът.
измислица
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109041902380
Свидетельство о публикации №109041902380
Рецензии