Съвестта е старица
и се буди по никое време.
Тропа с чехлите.
Мери стъпки с бастуна си черен.
Къса тихо щастливите мигове
и ги хвърля през рамо.
Всяка сутрин допива
във тебе кафето…
Денем скита…дълбае –
ни глуха, ни сляпа.
Нещо търси в душата ти…
чисто, навярно.
Съвестта е молитвата,
от която си бягал.
Неизказана в тебе,
но винаги вярната…
Тя не ходи във храма.
И светци не почита –
бяла птица
сред паяжината на съня ти.
Няма час за събуждане
и не ще те попита
щом реши да ти стане убиец…
илюзия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109041902367
Свидетельство о публикации №109041902367
Рецензии