стопява се...
И пълзи.
В студените сълзи
на тази зима.
В лицето на забравен ден.
В захвърлена следа.
От име…
Реката на надеждата
прелива.
От слънчевите бели стрехи.
А леденият път кърви.
С дъха на зима
в бреговете…
Стопява се капчукът. И пълзи.
В лицето ти – забравен ден.
И зима…
Свидетельство о публикации №109041802770