В края на една мечта
носеща рошава есен в косите си,
там, където закотвил е вятърът
тихата синя тъга във очите ми.
Ще премина през тебе със полъха,
очертал дъха на целунати устни,
там, където може само умората,
да свива в ъгъла своите чувства.
Ще ме виждаш понякога в утрото,
как лъчите събирам в чаша кафе,
там, където в душата е струпан
звънливият смях на малко дете.
Ще разпилея моя пролетен цвят
в бялото, от тъмно недокоснат,
там, където твоят малък свят
края на една мечта стаено носи.
Свидетельство о публикации №109041405509
Красивое звучание!
Не весь смысл мне понятен,
а душу чувствую!
Светлой музы.
С теплом.
Павел.
Павел Ашукин 29.10.2009 03:39 Заявить о нарушении