картина

Ще те срещам…понякога.
В зимен път. Във листо от забравена есен.
Ще ми бъдеш и вятър. И сън.
Скрил от другите нашата песен.

Ще откривам в дъха на липа
колко нежни са твоите устни.
Всяка утрин ще пали. С нощта.
Самотата на моите чувства.

А зад нас ще играят деца.
С парцаливата дреха на вятъра.
И в очите им вместо дъга
ще наднича събудено лятото…


Рецензии