Осъди я…В тебе.
Жива да бъде заровена.
И почна с дни и нощи
да я закопаваш.
В тъмното у теб. А тя се мяташе.
Сама. Забравена.
И стискаха очите и
съня ти…
Така обречен. Стар.
Неизлечимо болен.
Животът те пресече.
Като нива.
По синурите,
днес наболи,
кървят годините от минало.
А в теб е Тя. Осъдена.
Но жива…
Дори по-жива от самия теб.
Една отдавна твоя истина.
И брод. До следващия ден…
съд
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109041302815
Свидетельство о публикации №109041302815
Рецензии