Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял,
а завесата в теб
е единствено горест
и отляво
те блъска само печал.
Тази тъга
не побира морета
и никой не гали
с шума на бели вълни,
от мастилена нощ
тя е отнета
и се впива във теб
като сини сълзи.
Тази тъга
е следата по чашата,
от червило
събрано в мъчни следи
и забравен остатък
на масата,
от която двама
си тръгват сами.
Тази тъга
е толкова трудна –
нарисувана в синьо
във черни очи,
когато една любов
уморено, бездумно
тихо си тръгва
и в синьо мълчи.
Синьо мълчание
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109041003801
Свидетельство о публикации №109041003801
Рецензии
един от най-тъжните и най-хубавите ти стихове...
прегръщам те, с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 12.04.2009 23:29 • Заявить о нарушении
прегръщам те, с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 12.04.2009 23:29 • Заявить о нарушении