“…и запомни:душата бръчки няма!”
Мадлен Алгафари
Тя е брегът. И вълната.
Тихият шепот на листите.
Късното ехо в съня ми. Или
прегръдка изстинала…
Минало в мене. И бъдеще.
Въздух. И птица…Сбогуване.
Късният дъжд зад очите ми.
Гара, в нощта презимувала.
Тя ме убива. Полека…
С нишка любов. С камък вечност.
В струйката пясък от шепите –
близка…И толкоз далечна.
Не ме отминавай, лудетино!
Остани там, на хълма . С мечтите.
Тях прекосявай. В очите ми.
С късния сън на липите…
Тя
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109040802935
Свидетельство о публикации №109040802935
Рецензии