Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Отново е есен, дъжд, и ръцете замръзват.
Бродя сама по тъмните локви.
Болката от разлъката, кой да измисли, е дръзнал?!
Кой ме направи такава-ненужна и мокра?!
Кой каза, че да обичам, аз не умея?
Кой моите странни любови създаде?
Кой реши, че по тебе, ще тлея?
Кой Надежда на хората даде?
Своята радост, до болка, презирам,
заради това, че изведнъж те виждам.
Сама съм...Съвсем сама оставам...
Мигът на щастието-ненавиждам!
Мигът на щастието-ненавиждам!
© Copyright: Татэ Царёва, 2009
Свидетельство о публикации №109040802930
Свидетельство о публикации №109040802930
Рецензии