Аз съм другата, чуждата, късната,
ти пък си моето дълго очакване.
Две планети от небето откъснати,
толкова болка побрали в сърцата си.
Толкова болка, без място за обич,
която да стопли със шепи земята.
И очи, сякаш прободени с ножове,
от които изтекла е вече водата.
А ни е нужна частичка от вяра,
всяка само в другата да се огледа.
Знам, била е от други изгаряна,
изтъняла днес в душите до бледо.
А ни са нужни само няколко думи,
като свещици запалени в църква.
Прошепнати тихичко и безшумни,
неказвани дълго в крита молитва.
Малко е нужно, когато е късно –
топлина в десет влетени пръста,
нито цветя, нито пък пръстени,
само едничка искрица възкръснала.
Малко е нужно
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109040801648
Свидетельство о публикации №109040801648
Рецензии
когато носиш болката в душата си...
пишеш знаменита поезия...
с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 12.04.2009 23:27 • Заявить о нарушении
пишеш знаменита поезия...
с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 12.04.2009 23:27 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.