перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Ти дойде нечакана и неискана.
Без червило бе, но бе с тен
и от прага, навсякъде, вписа
небивалицата, своя, по мен.
Разположи се, небрежно, в креслото.
Захвърли, на пода, всичките дрехи...
-Аз съм твоята шестица от ТОТО-то!
Учуден ли си?! Аз съм Надеждата и Успеха!
-Да бъркат адреса, вече, ми втръсна!
По теб, може би, друг си изгаря?!
-Върви на майната си, мутро небръсната!
Не си я още видял своята Вяра!
Дори не съм мигнал, щом падна нощта...
До кръв устни хапах...Не съм се преструвал...
Представях си само, до зори, обичта...
А сега, като от дявол, се страхувам...
Вяра, Надежда, Любов
© Copyright: Татэ Царёва, 2009
Свидетельство о публикации №109040703206
Свидетельство о публикации №109040703206
Рецензии