Толкова много пътища имаше,
избори, камъни и кръстопъти.
Толкова много. Къде ги побирах?
Как оцелявах толкова пъти?
Толкова много знаци в небето,
трябваше само да ги разчитам.
Толкова много. А колко отнето
след тях трябваше да откривам.
Толкова много обич изпусната,
само зад ъгъла скрита била е.
Толкова много. Колко пропуснато?
Никога сигурно няма аз да узная.
Толкова много плака капчука,
когато навън страшно валеше.
Толкова много. Колко неука
бях за тихото, когато шумеше.
Толкова много язви в душата,
а в сърцето ми бликнала рана.
Толкова много. Но вънка дъгата
казваше – себе си да остана.
Толкова много...
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109040604525
Свидетельство о публикации №109040604525
Рецензии
послушай дъгата...
прекрасен стих, мила Ани...прегръщам те с обич.
Мария Магдалена Костадинова 07.04.2009 12:29 • Заявить о нарушении
прекрасен стих, мила Ани...прегръщам те с обич.
Мария Магдалена Костадинова 07.04.2009 12:29 • Заявить о нарушении