Все едно ме запази...
Не се пули в плазменния монитор...и се махни...
В разтопения асфалт с юлска задуха ще се залепя...
мъгляво-нетрезвият поглед псевдопринцове не лови...
Над Москва, с алкохол в кръвта, не бива и да летя...
Девалвирала Честност...Не струвам любовните думи!
А може би сега обичта мене не заслужава?!
Не си ангел? И що!? Запази ме безумна...
Прости ми...Спокойствие за война- не сменявам...
Безцветни очи...гася своя адреналин...
Спирам мотора и в себе си дрейфувам сама...
В моя картонен дом няма място за героини...
А за героите, може би, няма място в моята съдба...
Свидетельство о публикации №109040601327