Не съвсем приказка

перевод на болгарский язык Красимир Дяков




Имало едно време...

Не, не така! По-добре: Живели

две приказно-прекрасни ,за мене,

немислимо далечни далечини.

 

Те, разбира се, така си живееха:

Влюбваха се, плачеха и грешаха,

тъгуваха или пък се смееха

за някои, дори ,закъсняха...

 

Очи в очи никога не бяха седели.

Той беше за нея южният вятър.

Тя беше за него снежна виелица.

Труден и мъчен бе този театър.

 

Мислите негови тя заобича,

негови стихове, душевната сила.

Без него светът през пръсти изтичаше.

Всичко предишно, дори, не е било!

 

Той И търпеше малките лудости.

Леко побърката, тя пък си беше.

Той си я знаеше: Смешното Чудо!

Той вишня беше...тя пък череша...

 

Тя малка сестричка му бе.

Той, най-желаният в женски очи.

Той я наричаше:"Мойто дете!"

"Любими!" по нейните устни трепти.

 

И ето един път...Да, да, ама няма

засега със събитията да бързам...

Ще разреша да стане Чудо голямо!

Няма да стане ,ли?!? Хич не се връзвам!!!

 

Той обеща да дойде през лятото

ей-така...отдалеко и...нощем...

Как ще завърши всичко това?!?

Ш-ш-ш-ш-т! Не е свършило още...