Болката от пръстите изтича във стих

перевод на болгарский язык Красимир Дяков




Без сън...Пълнолунна нощта...

Евтина е луната, като монета...

В сърцето ми умря Пролетта,

задавена от душата на Поета...

 

Не мога да те забравя...да разбера...

Аз дишам безсилно, тревожно...

Тебе изгубих в тази игра...

Себе си да погубя е невъзможно...

 

Болката...от пръстите изтича във стих...

Разтварят се зарастнали рани...

Съвсем непознат си...и си толкова тих...

Как болката моя при теб да остане?!?

 

Не дишай! Замрял, си иди!

Очите си...Направи ги да режат!

С любовта ми душата кърви

и изстива по кожата, в белези...

 


Рецензии