Отиде си поетът
Отиде си поетът...а духът му се рееше...
И на сълзите мъката непроляна...
Ти не забравяй, той как се смееше
в своята нощ неживяна...
Поетът си тръгна...и до болка е тихо...
Остана хартия, стон, песен драга...
усмихва се нежно от негови стихове
на думите непролятата влага...
Той се страхуваше, но така ни обичаше...
Живееше по малко за всички...
От моите сълзи вечер се стичаше,
забравил какво е прилично...
Бе твоят живот, бе теб да те има,
а страшният сън се случи наяве...
Аз помня, че някога , в студената зима
загина поетът...в мен...и ме остави...
Аз тихо го пуснах...Той тръгна си тих...
Мъглата цигарена люто пълзеше...
Той всичко забрави...Остана ми стих...
Бог да те пази! Горчеше...Тежеше...
Свидетельство о публикации №109033101802