На седмия етаж... в небесата
Замирам в гъстата тишина.
Само кънтящото сърце бумти...
и не мога никак да разбера
защо не дойдеш, при мене, ти...
Не чакам, мой ангеле, и не плача...
В среща случайна не вярвам.
Ще забравя последната вечер наша...
Ще изчезна и изгоря...Ще пропадна...
Всичко премина...В гърдите умря болката моя...
И над загубите вече се смея...
Само , до пресипване, дето се моля,
някакси, без сърце, да живея...
Вече забравих, дори, твоя глас...
Не помня на очите ти светлината...
Горят моите прозорци за вас...
На седмия етаж...в небесата.
Свидетельство о публикации №109033006927