На седмия етаж... в небесата

Перевод на болгаский язык Красимир Дяков



Замирам в гъстата тишина.

Само кънтящото сърце бумти...

и не мога никак да разбера

защо не дойдеш, при мене, ти...

 

Не чакам, мой ангеле, и не плача...

В среща случайна не вярвам.

Ще забравя последната вечер наша...

Ще изчезна и изгоря...Ще пропадна...

 

Всичко премина...В гърдите умря болката моя...

И над загубите вече се смея...

Само , до пресипване, дето се моля,

някакси, без сърце, да живея...

 

Вече забравих, дори, твоя глас...

Не помня на очите ти светлината...

Горят моите прозорци за вас...

На седмия етаж...в небесата.


Рецензии