Аз чакам, надявам се на чудо-автор А. Шевченко, пе

Аз чакам, надявам се на чудо...
перевод на болгарском Весела Кънчева
Спасибо за вдохновения для перевода!!!
Стих просто прелесть!!!

 Аз чакам,  надявам се на Чудото...
Наоколо е мъгла…Аз чакам светлина...
Дойде Любовта. Сякаш от нищото
и заби в сърцето ми своята стрела.

Тя дойде,… така внезапно...
Отдавна вече аз не я и чаках.
Затуй я пуснах... безразсъдно -
Разбрах по-късно..., че пропаднах…

Пропаднах…, но не съжалявам…
че наруши покоя мой, за това,
аз разбирам - не се и съмнявам…
С теб няма да бъда ни-ко-га!

Да не съм с теб… Да не съм обичан…
И всичко ще остане само мечта…
Как тази мисъл е непоносима!
Аз никога!... С теб…Нама да бъда!...

Да кажа думи, труд напразен,
да кажа как обичам - ето това.
Ту мръзна в мъката си аз ужасно,
ту целият пък радостно горя.

Ту на мечтите си се наслаждавам,
ту тъжно в огледалото се взирам…
В размисли горчиви  дълго аз се мая…
И викам аз възтожжено - ОБИЧАМ!!!

Любовта ... безумно се надсмива
над прошарената ми коса..
Цял живот - бързах…Живях в суета...
И съвсем не мислех аз за нея.

Пристигна тя,… но твърде късно…
И нищо не можа да промени!
Годините да изтрие е невъзможно …
И няма да ни даде живот втори.…

29.03.2009
София, България
------------------------------

а вот и оригинал
http://www.realmusic.ru/alex3333/37138/#comment

Я жду, надеюсь я на чудо...
 
Я жду, надеюсь я на чудо
Жду света… хоть вокруг лишь мгла…
Любовь пришла - из ниоткуда
Стрелою в сердце мне вошла

Она пришла,… да так внезапно...
Ее давно уж я не ждал.
Ее впустил я... безоглядно -
И поздно понял..., что пропал…

Пропал…, но нет ведь сожаленья…
О том, что взорван был покой
Хоть понимаю - нет сомненья…
Мне никогда не быть с тобой!

Не быть с тобой… Не быть любимым…
И все останется мечтой…
Как эта мысль невыносима!
Мне никогда!... Не быть!... С тобой…

Сказать словами, труд напрасный
Сказать о том, как я люблю -
То мерзну я в тоске ужасной,
То весь от радости горю,

То я мечтами наслаждаюсь,
То грустно в зеркало смотрю…
В раздумьях горьких долго маюсь…
Кричу восторженно - люблю!

Любовь... безумная насмешка
Над сединою над моей
Жил в суете... Всю жизнь - спешка…
Совсем не думал я о ней

Она пришла,… но слишком поздно…
И ничего не изменить!
Стереть ведь годы - невозможно…
И жизнь вторую - не прожить…