Премахни я стената…
Нека сенките падат.
Тази вечер съм капнал.
От самота.
Оздравяха надеждите –
преболяха от светлото.
Ей ме, жив съм. И празен.
В една слепота…
Премахни я …стената.
Онзи пролетен вятър
нека в прага да блъсне
живота ми пак.
Остави да откъснат
там…бездомните ангели
свойте есенно – сиви пера.
Премахни я…проклета…
Поболях се от обич.
Тук, зад живия в мен катинар.
Прегърни ме в средата
на тази пътека,
че отдавна превали нощта…
разговор
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109032902405
Свидетельство о публикации №109032902405
Рецензии