На този, който ме чака2

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков



Ей-тъй, реших да позвъня...

Гласът ти просто...не, не ме оставя...

-Здравей! Коя съм, как позна?!

-Е, може ли, баш тебе да забравя?!

 

Скучаеш ли или "ще тръгнеш пак с рогите"?!

-Не се ли радваш?! Ей-сега затварям!

-Не трябва! Ще внимавам със шегите!

Какво така:"Ще тръгвам!", отговаряш?!

 

Години минаха...Какво ли ти говоря...

Замина си...и нито звън...и нито ред...

Обаждаш се...Веднага:-"Ще затворя!"...

Не искаш да се върнеш занапред...

 

От чакане, виж, вече побелях...

-Сто пъти ти казах, като обеца!

Виж, всичките семейни са...с деца...

-На майната си, нека, да вървят!

 

-Ще чакам! Чуваш ли ?! Ще чакам най-подир!

Ще се науча да запарвам и мате...

Отново ще ти рецитирам и Шекспир...

Ало..Къде си?! Върни се бе, Татэ...

 

Слушалката, във отговор, трепти

със монотонното :Прости! Прости! Прости!

Не ще се върна, мой красиви, не...

и не ме чакай! Ти! Ти, ти-и-и-и! Ти! Ти!