Моята любов
Не е лъжа, не е болка, не е забрава, а е Любов!
Тя е като дъга, като ранна звезда,
като от Бог подарен благослов,
като сутрешен извор, като свежа вода.
Ако е истинска не се крие в сърцето.
Не се и прикрива от чужди очи.
Тя е яркият лъч, трепета на детето.
Най-добрия елмаз от нея блести.
Любовта ми е крясък на птица в небето.
Тя е безумство на гений присъщо.
Любовта е навсякъде, кога и където
фарове светят и огън сме всъщност.
Нея не бъркай с похот, с влечение,
с влюбеност, с куража или със страстно.
Любовта ми е огън! Любовта е венец на творението!
Дълбокото езеро-чисто, прекрасно!
Любовта не изчезва, тя не минава.
Не иска и обич, даже, в замяна.
Тя не е роля, а тя е такава-
не търпи комплименти или измяна.
Любовта-туй е Колос! Любовта е душата на Атланта!
Тя не е никак Ахилесовата пета,
а е неименната и вялна Константа.
Образа си не крие никога от света.
Любовта не е мит, ни призрак, ни Жар-птица.
Тя е гордият впряг в моята съдба.
Никога няма да пророня сълзица,
че сърцето си дадох на тебе сега!
Тя не е тайна, не я крия от страх,
че ще ме унизиш или отблъснеш.
Любовта не ще се превърне в моя заплаха.
Тя е част от живота ми, тя ми е същност!
И, ако някога направя и грешки
и от болка и отчаяние сълзи пророня,
Любовта със своята топла насмешка,
като светъл ангел, моята болка ще да прогони.
Свидетельство о публикации №109032802571