Любов под строг режим
От твоите очи ме жули коприва...
Отговорът никак не идва при мен,
защо не е дадено и не бива
двама да бъдем...мой вълк уморен...
Шегувах се все не на място,
горещия поглед все ти смущавах:
-Не ми ли се радваш?! Не ти ли е тясно?!
И толкова мъка след мене оставях...
Кучешки лай...Нелепо е тук!!!
На листа смачкан печатът стои...
Цялата воля стиснах в юмрук,
моята мъка да не крещи...
А душата ми-кървава рана...
Да не виждаш мойте сълзи...
И обичта ми даже е няма.
Само сърцето ми бясно крещи...
Как безсилно треперят ръцете.
Все по-силно стискаха мрежата...
За какво, приятелю на сърцето ми,
тази клетка свободата ти реже?!
Свидетельство о публикации №109032801854